ЗАСЛА̀ГВАМ СЕ, -аш се, несв.; заслàгам се, -аш се, св., непрех. 1. Диал. Започвам да се слагам, да се снишавам, да се навеждам, обикн. като се крия. Чу се тънък глас и току се сниши да го не видят. После все така превит, се заслага дебнешком из дола. Ст. Даскалов, СД, 211.

2. Жарг. Започвам да се подмазвам, да се подмилквам, да угоднича. Щом зае новата служба, тя се заслага на всички, които бяха по-влиятелни. Δ Какво толкова си се заслагал, не ти прилича да се самоунижаваш.


Източник: Речник на българския език (онлайн)